В личния ми живот никой не ме е бил, даже не ми е удрял плесница.
В публичния ми живот – насилието ме преследва от години.
В Народното събрание началникът на кабинета на президента – Ивайло Трифонов, ме удари силно по ръката – изби касетофона, с който притичах след Жельо Желев с въпроси за разцеплението в СДС. Дълго време вървях с превързана ръка и не можех да пиша с нея. Цялата гилдия застана на моя страна и ме защити. Стана огромен скандал.
Такива бяха времената.
Пред дома ми на ул.”Ген.Гурко”, срещу МВР, една лятна вечер, ме напръскаха със спрей, едва не ослепях. Стана заради разкритията ми за далавери в Нефтохим-Бургас и участието на синдикален лидер.
Стана огромен скандал.
Такива бяха времената.
Днес насилието е спътник в живота ни. Приема се за нормално. Съчувствието към жертвите е до ден-до-пладне. Променят закони. Магистратите, които ги прилагат, си остават същите. Гьон(сурат)ева и подобни на нея.
Скоро ще стане 1 година, откакто върху мен се излива нескончаем порой от кибер-тормоз: звънят ми с гнусни предложения посреднощ, изпращат ми снимки и видеа на пениси и всякакви нецензурни сцени, заканват ми се, защото не реагирам на поканите. ГДБОП се зае със случая, беше образувано досъдебно производство в Софийска районна прокуратура. И … нищо.
Извикаха за разпит Радостин Василев, той отрече да има нещо общо, въпреки връзката с неговото цялостно агресивно поведение към мен и факта, че кибер-атаките се засилват след мои критични публикации за него. Обясняват ми, докато е депутат, никой няма да посмее да го разследва.
Журналистическата гилдия се прави на ни-чула-ни-видяла. АЕЖ се активизира само, ако става въпрос за подопечни на Иво Прокопиев и журналисти, свързани с ДБ и ПП. Мен ме защити единствено Недялко Недялков, това стана преди да се запознаем лично и да започна да водя предавания на ПИК тв от 1 октомври 2022 година. На моя страна застана д-р Стоян Калоянов, непознат приятел от Фейсбук и хиляди неизвестни за мен хора от социалните мрежи. Всъщност, ГДБОП и СРП се раздвижиха, само защото международна журналистическа организация, базирана в Страсбург, запита какво правят българските власти, за да спре тормоза върху мен.
Николай Караколев беше изръган в корема от Кирил Петков, блъскаха го бодигардовете на ДБ и Васил Терзиев; Асен Василев изтръгна телефона на Цвети Борисова. В Народното събрание Елисавета Белобрадова само дето не ми счупи ръката, заключи се в стаята на Атанас Атанасов, за да не отговори на моя въпрос: Да, България ще върне ли даренията от “Нексо”?
Не, всичко това не може да се сравнява с побоищата, издевателствата, убийствата на жени и мъже от техни приятели и близки; с насилието по улиците, по пътищата, в домовете на изоставени възрастни хора… Но може да се сравни с неглижирането на насилието във всичките му проявления. Безкритичното му приемане. Безхсберието на правосъдната система. Липсата на превенция.
… Депутатите прекъснаха лятната си ваканция и се забатачиха в някакви абсурдни словоблудства. За да демонстрират активна грижа и да си спретнат нелеп пиар. Насред парламентарното безумие бившият председател на Народното събрание използва директно най-обидната дума за една жена, наричайки я после “атрактивна дума”. Този, който е подсъдим за принуда и вероятно има нещо общо с бруталните кибер-атаки срещу мен, си разчиства сметките с бившите си политически съзаклятници, ужким му пука за жертвите на насилие и не слиза от парламентарната трибуна.
Каква порнография! Каква мерзост! Какво безнадеждно пропадане в бездната на двуличието и безнравствеността.