У нас е като телефонна централа – звънят приятели и познати, пишат ми напълно непознати. Всеки иска да се изкаже – да похвали или да укорѝ, да се скара или да насърчѝ, да сподели разочарование или да изрази възхищение… понякога просветват ревност и завист.
Какво имам да кажа:
– Животът си е мой.
– Изборите са си мои.
– Цената за моите избори я плащам аз. Само аз.
– Никой не може да влезе в моите обувки и да изживее моите чувства.
– Животът на “жълтите павета” е сериал от скандали, от възходи и падения. Приемам това.
– Соня Колтуклиева не е клише. И не постъпва така, както налага традицията или изискват каноните. Не живее, за да се хареса на другите.
Както казва моята мъдра приятелка КТ: ти си Drama Queen, хвърлѝ зад себе си този дизастър и дръж маникюра винаги остър.
Тъй като често се допитвам до вас, добри хора, сега ще ви дам съвет:
– Не давайте съвети!
– Не задавайте посоката на чуждия живот.
– Не се бъркайте на Бог, който има план за всекиго от нас.
В тази турбулентна за мен ситуация, петте ми най-добри приятелки се държаха напълно адекватно; всяка от тях каза: обичам те и те подкрепям! Една друга рече: аз те предупреждавах. Да, добре. Предупрежденията нямат никакво значение, защото Вселенският план е такъв, какъвто е. И той се следва от човеците, независимо от всичко: независмо от знаците, съветите, анализите.
Ако аз минавам през всичко това, което ми донесе болка, но и ме енергизира – защото съм биткаджийка – за да допринеса за публични уроци и просветления, за разобличения – нека да бъде така, с цената на болката.
Няма да спра да вярвам на хората, но ще бъда по-предпазлива. Бъдете и вие. Когато не си спонтанен и откровен, животът е мъка. Но, какво да се прави – живеем в ожесточен свят на полусенки, полуистини, полумъже, получувства…
Налага се винаги да имаш наум, че някой те дебне в Месинджъра или по телефона – използва твоята откровеност за рекет и шантаж.
Как ще се справим с това, а?! С арестуваната свобода да общуваме с доверие и лекота?